Home Contact Forum

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ

с.ЧЕРНИ ОСЪМ, ТРОЯНСКО; GSM: 0878731190; 0878701130

Здравей


Полезна информация

НУПВ във FACEBOOK
х.Плевен Онлайн Камера
МОН


Онлайн

Гости: 1
Регистрирани: 0
На тази странница: 1
Регистрирани: 178, най-новият: FirFurFen


Брояч

Тази странница днес ...
общо: 1
уникални: 1

Тази странница общо ...
общо: 5687
уникални: 1465

Сайт ...
общо: 114200
уникални: 31360


ТАЗИ МОЯ „СЛАДКА" БОЛЕСТ - АЛПИНИЗМА
С всеки метър изминат нагоре, раницата ми става по-тежка. Уж я бях избирал нарочно да бъде по-удобна, да стои по-добре на раменете и гърба, за да не усещам толкова много товара, сутринта я подредих според всичките правила за разпределение на ...
откровения от създателя Минко Занковски


МИНКО ЗАНКОВСКИ

* * *
ОТКРОВЕНИЯ
от учители:

* * *

ТОЙ Е СВЕТЛИНА

В ПАМЕТ НА МИНКО ЗАНКОВСКИ

Ако знаех колко крехко и ранимо е човешкото сърце, щях да пазя своето от болки и вълнения!
Но как тогава щях да чувствам, че живея?
Ако знаех колко непосилни са за слабото човешко тяло шеметните пориви към върхове и победи, щях да пестя силите и да се грижа за здравето си!
Но как тогава щях да следвам своите мечти?
Ако знаех как злобата, омразата и страхът, които срещаме по пътя си, убиват душата, щях да заключа моята, за да я съхраня.
Но аз не можех да живея в клетка!
Не можех да дишам без радост, да се боря без гняв, да желая без обич, да помагам без състрадание!
Не бях щастлив без ледената прегръдка на вятъра там, където дробовете не могат да поберат свободата и очите са слаби да се преборят със светлината.
Не можех без смразяващата тръпка пред внезапно зейнала пропаст, която те кара по друг начин да видиш живота.
Аз имах най-достойния противник и най-верният приятел – планината.
Отправи ми жестоки предизвикателства. Но усилията, умората, изтощението си струваха.
Дадох ú всичките си сили, но се превърнах в частица от нея – от върховете и скалите, от потоците и птиците ú.
За мен това значеше много. Няма по-важно и по-специално място в света от планините. Планинските върхове са прегръдка между земята и небето. Всеки, който е покорил връх, притежава сила и дух, способни да покоряват звезди.
Затова бях благодарен и горд. Споделих благоговението и обичта си с всички, които пожелаха, подарявайки им частица топлина от сърцето си.
Вложих душата си във всичко, което създадох.
Не се щадих, не се пестих, раздадох се напълно.
И сега съм стократно по-жив. Сърцето ми бие в десетки млади сърца.
Винаги ще бъда край вас. Душата ми ще погалва лицата ви с топлия полъх на вятъра. Ще ви се усмихвам с утринните лъчи. Ще ви говоря през шепота на листата. Под стъпките ми ще се търкулват камъчета и ще пропукват съчки в горската тишина.
Ще съм наблизо, ако някой се подхлъзне по стръмното, да подам спасително клонче.
И ако някога в мрака изгубите пътя и себе си, спомнете си, че аз ще бъда там, за да събудя задрямалите пламъчета в душите ви.
А щом душите са живи, по пътя пред вас винаги ще бъде сватлина!

Стела Христова – преподавател по БЕЛ
СОУ „Васил Левски”- Черни Осъм


* * *
Няма илюзии!
Всичко е истина!
Няма измислици!
Няма и капчица грешка!
Носим те в себе си като мелодия!
Някакво странно усещане!
Някъде гледаме!
Някъде ходим!
Чакаме да Ви посрещнем!
Като гост от далече, отдавна очакван.
Никак не ни е лесно, но Ви пазим в сърцата си.
Хубаво ни е, че Ви има.

* * *

Летя към върховете.
Живя по върховете.
Душата ти във птица се превърна.
Сега си при звездите.
Дружиш със ветровете,
но с птиците ще се завърнеш.
Стела Христова
учител НУПВ-Ч. Осъм

* * *

40 ДНИ БЕЗ МИНКО ЗАНКОВСКИ

Изминаха 40 дни без Г-н Занковски,
40 мъчителни дни, в които ние, идвайки на училище, се сепвахмe при срещата с некролозите на вратите и все още не вярваме, че това е истина. Усещането е друго. Той е тук - при нас, с нас. Гледа ни от снимките, чуваме гласа му – строг, но напевен, изпълнен с амбиция, да поучи, да даде съвет, да постигне това, което трябва за училището!
Той много държеше на учителите си и не позволяваше да се говорят лоши неща за тях.
Мъката гори душите ни, почти никой не иска да говори за това, сякаш то не е истина. Сълзите се стичат, защото където и да идем - в лавката, на кафе, в коридорите, в салона, в учителската стая или канцеларията, неговото присъствие - отсъствие, се усеща . Всеприсъствие.
Всичко е направено по негова идея, с негово настояване. Всичко е резултат от много, много упоритост и настойчивост.
Научи ни да мислим за „нашето училище”, за нашите ученици, не като за работа, а с грижовност и доброта! И наистина тук всичко се случваше.
Как да повярвам, че вече никога няма да го има, да се усмихне, или с тон, нетърпящ възражение, да каже „Това е положението”, „Ай, сиктир, бе”
Няма Ви !
Няма Ви и вече нищо не е същото.....
Няма го благородното и добро, отзивчиво сърце.

Вече нищо не е същото....
- нито междучасията
- нито часовете
- нито учениците
- нито дните
- нито походите

Липсвате много на всички – ученици, колеги, персонал.
Сякаш отворената врата на дирекцията казва, че сте вътре...,
но надниквайки..... се сепваме и....
Липсват закачките, плановете за екскурзии, за театър.

Нищо, нищо не е същото. Няма Ви да ни посрещнете от автобуса, да ни изпращате, да се шегувате само, както вие можете. Да постигнете това, което никой директор не може.
А има толкова недовършени неща, които само вие можете
- строежи
- пътувания
- екскурзии
- експедиции
- дисциплина
- шамари
- обици
- дрога
- празници
- театри

Къде сте?
Сигурно там някъде.
Сигурно вече ни гледате отгоре и ни насочвате, какво да правим, как да го правим.
Много ни е трудно. Толкова е трудно – Вие бяхте няколко човека в едно – и администрация, и финанси, училищен процес – с начален курс, с прогимназия, с големите, учебни практики – походи, лагери, с учителите – курсове за усъвършенстване, екскурзии, театрални постановки, с персонала – строежи.
Всичко, всичко. Реклама, телевизия. Нали само като Ви подадяхме идеята и Вие я поемахте. Колко телевизионни интервюта и вестници, най- скъпото списание „Уикенд”, в-к „Ехо”, музикалните предавания „Хит – 1”,”10-те най на България ” музикални фестивали на „Туристически пестни”
Не се сещам за всичко, да го изброя, а вие го ръководехте едновременно. Ски-ралита, походи, Осогово, Мальовица, Алпиниади, състезания, катерене, Враца, В.Търново, курсове по спелеология – Луковит, Карлуково и какво ли още не. Много, много неща.
А сега – на къде?
„Не ми обяснявай как не може да стане. Трябва да стане. Иначе няма да ни има.” В това време, в тези дни, нас ни има, само защото ТОЙ беше неуморим и неотстъпчив.
Сигурно ни пазите всички, защото и обичахте всички. И сълзите текат. Не могат да спрат. Те са нашата мъка и любов, цветята са нашата обич.
Вие спяхте малко, мечтаехте повече, защото когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.
Вие продължавахте, когато другите спираха, събуждахте се, когато другите спяха, слушахте, когато другите говореха....
Забравяхте омразата и всеки ден ни казвахте, че ни вярвате и ни обичате.
Бяхте влюбен в живота, посочвахте ни грешките, които правехме, на децата давахте крила, но ги карахте да се научат сами да летят.
Научихте ни да разбираме, че смъртта не настъпва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата.
• Че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.
• Че човек може да бъде оправдан, да гледа другия от високо само когато трябва да му помогне да стане.
• Че винаги трябва да казваш това, което чувстваш и да правиш това, което мислиш.
• Че утрето, не е гарантирано за никого. Днес, може да е последния път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, защото, ако утрето не дойде никога, днес може все още да подариш една усмивка, една прегръдка, една любов.


Сега разбираме, колко хубаво е било!
Сега разбираме, колко сме сами!
Разбрахме, че тези, които се борят, наистина живеят.
С тъга и много болка се прекланяме пред паметта Ви.


* * *
Изминаха 40 скръбни, безкрайни и мъчни дни без човека, който правеше
света по-добър, живота по-справедлив и озаряваше с огромното си човешко сърце всички ни!

МИНКО МИНКОВ ЗАНКОВСКИ

Тръгна си без да попиташ
колко много ще ни боли,
колко празно ще бъде в душите ни,
как сърцата ни ще потънат в сълзи!
НЯМА ТЕ!
И липсата ти се усеща навсякъде - на работа, в ежедневието и в мислите ни всеки час!
И ни се струва понякога, че ще се отвори вратата
и усмихнат ще се завърнеш при нас.
Но НЯМА ТЕ!
И плачем...
И сме потънали в скръб
за директора, за човека, за приятеля!
Ти беше магнетична личност
И успяваше да правиш живота на всички ни по-лесен и по-истински!
Обичаме те!
Тук и сега!
На този свят и в отвъдното!
ПОЧИВАЙ В МИР!

Иглика Борисова
учител в НУПВ-Ч.Осъм

* * *

ДЕВЕТ МЕСЕЦА
БЕЗ
МИНКО ЗАНКОВСКИ

Изминаха като тягостен сън.

Животът сякаш преминава встрани от нас и всеки миг очакваме да се събудим, за да открием, че всичко е било нелеп кошмар.
Той с целия си живот доказа, че човешкият дух е способен да твори чудеса, но единственото чудо, което искаме да се случи днес, е невъзможно!
Остават ни вярата в това, което правим и непобедимото желание да продължим.
Имаме силата и волята, които са ни нужни, защото той ни зарази и благослови с тях.

Колективът на
НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ
ЗА ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ


* * *

ПАМЕТНА ПЛОЧА ЗА БУДИТЕЛЯ
МИНКО ЗАНКОВСКИ


В деня на будителите, Първи ноември, Националното училище за планински водачи в Черни Осъм си спомни за своя голям Директор и Учител.

Казват че е необходим само един час,за да разбереш,е един човек е специален,един час-за да го осъдиш,един ден-за да го обикнеш или да започнеш да го обожаваш,но е необходим цял един живот,за да го забравиш.


МИНКО ЗАНКОВСКИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕН.
Може ли някои да забрави Минко Занковски? Никой, нито от тези, които го обичаха, нито тези, които го мразеха. Защото той умееше да предизвиква едното и другото. Затова и тази година, в деня на будителите (първи ноември) всички ние, хората които имахме щастието и нещастието да работим и учим с него, се събрахме да го споменем… Надали има друг български празник, който да му подхожда повече. Човек с много интереси и занимания, с много лица и една единствена цел - планината и учениците.

БУДИТЕЛИТЕ НЕ СА ХОРА, КОИТО ПРАВЯТ ЧАСОВНИЦИ
Почти всяка година на Първи ноември, той се шегуваше, че будителите не са хората, които правят часовници; и отбелязвахме празника с екскурзия до някое красиво българско място. Защо, като че ли няма достатъчно кръчми из Троян, ами трябваше да ходим по затънтени краища, да се врем из дупки и да се катерим по камънаци?! Обяснението беше просто - не можеш да бъдеш български учител и да учиш децата да обичат България, ако сам не я познаваш и не я обичаш. За разлика от другите ръководители той не говореше много на съвети и събрания, но отидехме ли някъде, винаги ни разказваше увлекателни неща за мястото, което посещавахме, за историята му и все намираше и по някоя забавна случка да ни разсмее...

ЛЮБОВ ДИМИТРОВА: „ТА ТОЙ МИ БЕШЕ КАТО БАЩА”
Такива неща си припо¬мняха .учители, ученици и приятели събрани в двора на черноосъмското училище за планински водачи на тазгодишния 1 ноември, Деня на будителите, избран от колектива на училището за откриване на възпоменателна плоча
(придружено с концерт) в памет на човека, алпиниста, директора и приятеля – Минко Занковски. Сандо Бешев – известен алпинист, преподавател в НСА и писател, разказа за съвместните им експедиции. Дон¬чо Занковски прочете из¬поведта "Тази моя болест -алпинизма". После се излъчйха кадри от училищния архив. Вечерта беше почетена и от Йоглерския със¬тав. Любов Димитрова (ве¬че студентка) пя през съл¬зи и трогна всички с приз¬нанието си, направено по средата на една от песни¬те: "Та той ми беше като баща!". В ^залата имаще най много ученици, от вси¬чки класове и випуски, и всеки говореше за него ка¬то за приятел.

ХИЕНИТЕ И ПЛАМЪКЪТ
Иначе хиените още вият колко незаконно е било училището. Как нищо не си било на мястото... Мислех и за тях (хиените, които се навъртат покрай всичко добро и хубаво) и гледах тези ученици, гледах пла¬мъка в погледите им; и ми¬слех кой и как го запали. ^Джордж Карлин беше ка¬зал, че живота не се из¬мерва с броя вдишвания, а с миговете, които са спи¬рали дъха ни. Колко ли пъ¬ти е спирал дъхът на тези момчета и момичета, изп¬равени за първи път пред планината, пред предизви¬кателството на избора. То¬гава, когато очаквайки уп¬рек, са получавали окура¬жаване, и тогава, когато вместо очаквана похвала, са получавали хокане. Но винаги, винаги са били си¬гурни в едно - че са обича¬ни, и че им се вярва. Мо¬же би тази обич и вяра е причина за пламъка ? Мо¬же би.

Боряна Ковальова, с. Черни Осъм
(в-к "Троян 21 век" бр.43 2007г.)

* * *
Една година
без
Минко Занковски


На някого да си полезен,
да си нужен.
Да те очакват някъде!
Да знаеш всеки ден,
че си заслужил топъл поздрав,
и усмивка чиста.
Докрай да си на някого закрила,
а не случаен земен гост.
В това бе твоята човешка сила.
Това осмисли битието ти - объркано и просто.

* * *

ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА...

Някои живеят добре за себе си и наистина умират.
Той живя за другите и остава завинаги жив в мислите и сърцата ни.
И ще живее!
Докато има хора, които го обичат и помнят.
Чрез дъщерите си, в техните скърби и радости.
Чрез внуците си в първите им стъпки, в детските въпроси и в смеха им.
Ще оживява всеки път, когато ни се стори, че стъпките му отекват в училищния коридор или че чуваме гласа му. Всеки път, когато запеем неговата песен, защото песните не могат да умират.
Ще възкръсва всяка пролет, когато в стъпките му по планинските пътеки избуят треви или покълне цвете.
Ще бъде тук, докато детски смях и школски звън огласят сградата и двора, дори и някои да се опитат да заличат това, което той създаде.
Ще бъде и след тях!!!


* * *

На семинар в база „Северен Джендем”

„И бих желал орел да бъда аз...”
(Из Стара планинарска песен по текст на Ив. Йончев)
Орел да бях, не бих тук долетял –
сама дойдох на този семинар.
За обучението в пети клас говорим, мъдруваме, дори творим и оди....
Че е чудесна базата – не крия.
На Минко Занковски благодарим,
желаем му живот и много сили
и нека Бог да го благослови!

На Балкана – свещена земя,
не за Бог – за уроци все мисля.
Колко дни вече мъдро обмислям
как от хаос към ред да вървя.
Как от многото трудни слова
да успея да взема ония,
дето в малката детска глава
биха влезли като със магия?
Колко трудно е в нашия век
да накараш детето да знае,
че способен е само човек,
който знаците мъдро гадае!
За луни, за слънца, за звезди,
за митически древни създания
предстои да говорим... Дали
всичко могат от мен да узнаят?
И ще могат ли утре в покой
под небесната вис да заспиват
в хармоничен съюз с бога свой
под дъгата на Ной да преминат?

26.09.2006 г. Мирослава Метева – учител по БЕЛ
База „Северен Джендем” СОУ „Климент Охридски” гр.Ловеч

Отиди на страница   <<        >>